ALBENA DENKOVA & MAXIM STAVISKI : AMOUR & MAGIE...

Съветват ни да сменим треньора

Горшков рискува облагите си от руската федерация, смята звездата

От два сезона българските фигуристи Албена Денкова и Максим Стависки доказват, че заслужават световната титла. Бяха на косъм от нея миналата година в Дортмунд (Гер), но останаха втори. Когато в началото на сезона спечелиха три турнира, включително Гран при на Япония в борба с преките си конкуренти Татяна Навка и Роман Костомаров, у тях се възроди надеждата, че този път ще успеят. Разочарованието им бе огромно, когато на завършилия миналата седмица шампионат на планетата в Москва Албена и Максим останаха пети. Ето как самата фигуристка си обяснява ситуацията.

Петото място беше шок за нас. Макар че донякъде бяхме подготвени психически. Още на европейското в Торино усетихме настроенията срещу нас. Но тогава бях тежко болна и наистина допуснах грешки в оригиналния танц. Докато в Москва и аз, и Максим бяхме в отлична форма и играхме практически без грешка. А и мнението на всички специалисти на официалните тренировки беше толкова обнадеждаващо. Всеки виждаше в нас лидерите на състезанието. Разбирам, че винаги е имало игри във фигурното пързаляне. Но да те изместят от битката за първото място чак на петото, е свръхнаглост и безочие.
Класирането ни беше неочаквано, като се вземе предвид отличното начало на сезона. Със същите програми успяхме да победим безапелационно всички съперници. На Гран при в Япония изпреварихме Навка и Костомаров с пет точки. Реакцията на руснаците беше ужас! Те се стреснаха и не можеха да разберат какво става. Вероятно и техните съдии още не бяха наясно как да манипулират резултатите при новата система на оценяване. Само за една седмица обаче Руската федерация по фигурно пързаляне направи всичко възможно във Франция да спечели тяхната двойка. Много сме разстроени, но в никакъв случай не сме отчаяни. Напротив. Засилиха се спортната злоба и желанието да им докажем, че не те са №1 на леда, че не те ще командват, колят и бесят.

Сега се опитваме да направим правилните изводи, да си вземем поука от ситуацията. За съжаление причината не е у нас. Не сме станали по-слаби от тези, които ни изпревариха в класирането, нито пък те са дръпнали толкова в класата си. Не сме направили и крачка назад по отношение на техниката на пързаляне, не сме направили грешка при изпълнението. Отстъпихме политически, защото останахме встрани от всички договорки
Отстъпихме, защото всички виждат в нас най-големите си конкуренти - особено руската федерация. Явно сме толкова голяма заплаха за тях, че впрегнаха всички усилия да ни изкарат пети. От друга страна, това ни ласкае. Руснаците ужасно се страхуват от нас. Технологията на разправата с нас тръгва от общите интереси на големите федерации. Всички се съобразяват с тях. Плюс това всеки гони своя интерес, всеки иска да е на почетната стълбичка. В предолимпийската година наистина са много важни общите настроения и групите, които се създават. Отсега е ясно кой за кого ще лобира следващия сезон. Не очаквам на игрите в Торино съдиите да се стреснат и да бъдат обективни. Те подготвиха почвата отсега да ни изтикат възможно по-назад, за да не изглежда толкова фрапиращо по-задното ни класиране на олимпиадата.

Трудно е обаче да се измамят журналистите Всички те, независимо от коя страна са, ни смятат за шампиони. Особено съм изненадана от руснаците. По принцип всеки харесва и хвали своите състезатели. Но почти всички в Москва пишеха за нас и само нас хвалеха. В същото време упрекваха Навка и Костомаров, че не са достатъчно технични, че не играят добре, че правят грешки на всяка програма, че на всеки турнир им подаряват титлите. Наясно сме, че за да се наложим, ни трябва драстична промяна, нещо, което да обърне погледа на съдиите към нас и да ни върне позициите. Никога не сме се отказвали да се борим. Не може някой да се разпорежда със съдбата ни. Аз и Максим сме отдали живота си на фигурното пързаляне и сме се подложили доброволно на огромни лишения. Смятаме да издържим така поне още една година. Ще направим всичко възможно да докажем поне на леда, че сме първи. Видяхте, че и в залата в "Лужники" имаше много български знамена и плакати. Но на нито едно знаме или плакат не беше написано името на Навка и Костомаров или на някоя от останалите двойки, класирани преди нас. Това също е показател. Борбата не е приключила. Ние имаме сили. Дано имаме и късмет.

Деликатен е въпросът за абсолютното доверие и поддръжка от страна на руския ни треньор Алексей Горшков. Той е доста обвързан с руската федерация. Тренира втория по сила руски дует, който след година ще опитат да лансират на върха. В негов интерес е Домнина/Шабалин да вървят все по-нагоре и след отказването на Навка/Костомаров да станат шампиони. Дъщерята на Горшков взе бронз на световното за юноши. Негови възпитаници стават надежди №1 на Русия. Треньорът ни има прекрасни условия за работа - пързалка с две ледени полета по 4 часа на ден. Подариха апартаменти на него и на всичките му състезатели. Не мога да кажа до каква степен той би рискувал заради нас да загуби всичките тези облаги. Естествено, когато сме заедно, му имаме доверие. Но би трябвало да имаме едно на ум. Усеща се от всички, че нещо не е наред. Много хора идваха да ни го кажат. Той продължава да работи все така усърдно с нас на тренировка. Но не мога да знам какво прави на състезание - какво говори със съдиите, с останалите специалисти. Имаме предложения от всички световноизвестни треньори да работят с нас и това не е от вчера. Офертите заваляха миналия сезон. Не ни се иска обаче да сменяме Горшков. Свикнали сме с него. Чувстваме се като едно семейство. Не искаме да се разочароваме от най-близките си хора и не ни се ще да се разделяме. Но без някаква радикална промяна за нас няма бъдеще. Предстоят ни много сериозни разговори с Горшков. Трябва да си изясним до каква степен той ще стои зад нас и ще иска да ни помогне да си възвърнем позициите.

МАРА КАЛЧЕВА