ALBENA DENKOVA & MAXIM STAVISKI : AMOUR & MAGIE...

Много хора се зарадваха, след като се отказах.

На Европейско първенство по фигурно пързаляне в Торино се срещна с фигуристката Албена Денкова в нейната стая в хотел "Маджестик" в центъра на града. Тя все още е бледа и почти през цялото време трябва да лежи. Масичката до нея прилича на рафт от аптека. Въпреки това Албена обаче е върнала доброто си настроение и е готова да отговаря на въпроси. Тя бе принудена заедно с партньора си Максим Стависки да се откаже от волната програма при танцовите двойки на европейското заради висока температура и остър бронхит.

-- За първи път ли ви се налага да се откажете от голямо състезание заради болест?

-- Не участвахме на европейското във Виена през 2000 г., защото тогава Максим вдигна висока температура и влезе в болница. Въобще не успяхме да заминем за първенството.

-- Какво точно се случи след тренировката за волната програма?

-- Ние се опитвахме отново да направим всичко както трябва, защото нямаме право да изглеждаме лошо на леда. Това обаче изискваше страшно много усилия от мен и Максим. Ако нещата се обърнат и той е в състояние като моето, аз никога няма да изляза на леда. Отговорността за партньора е огромна. За него бе много по-трудно да издържи психически. Ние винаги сме едно цяло, не се делим. Опитваме се винаги нещата да изглеждат добре, дори ида имаме проблеми. Максим е много силен характер и истински боец. Радвам се, че и двамата сме такива. Надявам се до световното първенство всичко да бъде наред.

-- Какво е състоянието ви в момента?

-- Няма кой да ми каже. Около нас има само спортни лекари. На мен явно ми трябва специалист по вътрешни и белодробни болести. В София ще си направя необходимите изследвания. Подозренията обаче са, че имам пневмония, а аз пазя изключително лоши спомени за такива неща, защото веднъж Максим се разболя, влезе в болница и две седмици бе на системи

-- Как започнаха здравословните ви проблеми?

-- Преди 3 седмици в Русия имах лека настинка. Два дни не тренирах и сметнах, че всичко е минало. После трябваше да прекарвам по 4 часа на леда, а на пързалката бе много студено. Смятахме, че съм напълно здрава, и за мен нямаше никакви ограничения в тренировките. Всяко съчетание сме го играли по няколко пъти. После обаче се почувствах по-зле. Ходих да ми прочистват кръвта, но нямаше никакъв ефект. Не започнах веднага да пия антибиотици, а от това болестта се задълбочи. По принцип от антибиотиците мускулите и краката ти стават на пихтия. В Русия те лекува този лекар, на когото попаднеш. Треньорът ни Горшков обаче уреди да ме прегледа лекарят на руския национален отбор. Бях на системи за гликоза, после ми направиха и снимки. Въобще в Русия е по-добре да не се разболяваш.

-- Имаше ли някаква възможност все пак да участвате във волната програма?

-- Нямаше смисъл въобще да излизам на леда. Бях много зле. Още преди оригиналния танц имах болки в корема. Наложи се да ми бият инжекции и трябваше да пия обезболяващи хапчета. Това обаче не ми помогна особено. Играх с много висока температура. Ние обаче никога нямаме право да играем под 100 процента от нашите възможности. След оригиналния танц дълго време не спрях да кашлям.

-- Сега по-добре ли сте?

-- Малко се успокои кашлицата ми. Пия много таблетки - вече започнах втори антибиотик само за седмица. През нощта обаче непрекъснато кашлях, а още имам и висока температура.

-- Все пак съжалявате ли, че не опитахте във волната?

-- Не знам щях дали да изкарам цялата програма. Нямах увереност, че ще бъда пълноценна заради болестта. След всяко изпълнение кашлях по два часа и ми се повръщаше.

-- Гледахте ли изпълненията на останалите?

-- Не ми бе особено интересно. От друга страна ми бе изключително неприятно, защото по принцип ние имаме правило - никога да не се отказваме, независимо от това в каква ситуация сме, дали сме ощетени, или пък сме изиграли лошо съчетанието. Винаги гледаме напред. Сега обаче положението бе доста по-сложно.

-- Как бихте коментирали финала при танцовите двойки?

-- Всички доста се успокоиха, че ние се отказахме, а някои дори откровено се зарадваха. Това е нормално, защото знаеш, че отпадат твои конкуренти. Сигурно и аз щях да се почувствам по същия начин. Тук Навка непрекъснато ме питаше дали няма да се откажа. Максим й каза, че не е необходимо да се притеснява за мен, а тя му отговори, че била обезспокоена за моето състояние. Не знам обаче доколко е била искрена. Иначе изпълненията в последната група на волната ми се сториха еднообразни.

-- Получихте ли подкрепа от останалите състезатели и треньори?

-- Да, от всички състезатели, тъй като те виждаха в какво състояние се намирам. По-голямата част от тях са искрени. Много хора ми пращат подаръци в стаята, а има няколко японки, които не излизат от хотела, за да са близо до мен. Хората преживяват тежко, че не съм на леда.

-- Как ще протече подготовката ви след лечението?

-- Трябва да направим някои промени в програмите си. Предимно в оригиналния танц, трябва да минем на друго техническо равнище и да изменим стъпките. Програмите трябва да станат по-сложни според новите изисквания на правилника. Така се случва, че след нашите изпълнения не ни дават нивото на трудност, което реално заслужаваме. Може пък грешката да е у нас, защото не сме чели добре изискванията. По принцип нямаме право да разговаряме с техническите лица. Иначе бих ги попитала, за да знаем какво ни липсва и да го оправим за следващото състезание.

-- Как оценявате залата в Торино, където ще бъде и олимпийският турнир?

-- Тук се почувствах малко странно, защото през цялото време бяхме далеч от феновете. Залата е неуютна. Осветлението също е странно, защото е много силно и се отразява в стъклените прегради по трибуните.

-- Мислите ли вече за олимпиадата?

-- Ще направим всичко възможно да се преборим за добро класиране. Имаме идеи за промяна. Стоим си здраво на краката и знаем какво още не ни достига. Но битката не е само на леда. Ситуацията се променя с всяко състезание. След победата ни над Навка и Костомаров в Япония, която бе неочаквана за тях, нещата не се развиват добре за нас. Връщат ни го винаги, бият ни шамари както могат. Така се получи и тук на европейското. За всички бе очебийно, че сме подобри от другите в задължителния танц. Но ситуацията бе много сложна и смятам, че щяхме да имаме проблеми дори и аз да бях здрава. Просто има тенденция срещу нас. В съчетанията обаче има неща за оправяне и ако го осъществим, няма да даваме повод да ни оценяват по този начин.

-- Какво още ви липсва?

-- Най-много не ни достига самочуствие. Увереността, че сме наистина много добри и достойни за шампиони. Но не ме разбирайте погрешно, нямаме усещането, че сме най-великите. Също така не ни достигат блясък и показност на леда. Но ако сме като всички останали, няма да ни забележат. Ние имаме собствен стил, заради който ни харесват. Не разчитаме на други ефекти. Имаме обаче какво да добавим. Едно е ясно: не искам да съм примадона и да гледам на всички от високо.