ALBENA DENKOVA & MAXIM STAVISKI : AMOUR & MAGIE...

Ледът отразява нови слънца

Тя - елегантна, нежна, ефирна. Обича рисуването и театъра, решава дизайна на облеклото, с което се състезават. Изобщо водещата фигура. Малко по-неспокойна, трудно се концентрира, но и това вече е надживяла.

Той - непукист по природа, има си начини да се опазва от психически срив преди стартове. Обича рап, руска музика, шлагерите от топкласациите. По-бъбрив е.

Кой би предположил само допреди десетина години, че на европейския и световния лед, сред невероятните фигуристи, наследници на легендарната Соня Хени, ще изгреят и български имена? Това бе утопия дори за специалистите, да не говорим за родния запалянко, който се дивеше на неземните изпълнения на руските двойки. Но ето че сред най-именитите ледени принцове се появи и една странна птица българинът Иван Динев която съдиите не можеха да пренебрегнат. Иван показа характер, талант и майсторство и те го допуснаха в десетката, 11-и на Олимпийски игри!

По това време повечето от любителите на ледената феерия все още гледаха снизходително на опитите на Българската федерация по кънки да наложи за първи път и наша танцова двойка в този спорт. Как ли ще се мерим в тази дисциплина във фигурното пързаляне, където големите сили отдавна са си разпределили местата?! Албена Денкова и Максим Стависки обаче бяха красиви, млади, все още не достатъчно опитни, но затова пък изключително трудолюбиви и амбициозни.

И двамата обаче не обичат да говорят за личните си отношения и без това животът на хората, обвързани по този начин по 24 часа в денонощието, е доста тежък, води често до спорове и скандали. Определено обаче си падат по живота, ходят по ресторанти и барчета (но не и в дискотеки) през малкото свободно време, което им остава от тренировки по цял ден. Искат с успехите си да радват хората и се надяват, че скоро и те ще имат свои агитки в залите по време на състезания.

И ето, колкото и невероятно да звучи, 7 години, след като затанцуваха заедно на леда, двамата написаха най-хубавата страница от историята на българския кънки спорт спечелиха сребърен медал от Европейското първенство по фигурно пързаляне в шведския град Малмьо, като допуснаха пред себе си единствено световните шампиони от Русия Ирина Лобачева и Иля Авербух. А след това и бронзов от Световното във Вашингтон, нареждайки се непосредствено след изненадващите победители от Канада Шае-Лин Бърн-Виктор Краац и двойката Лобачева-Авербух. Нашият изключителен тандем бе втори в групата си след задължителния танц, а след оригиналния и особено след блестящото изпълнение на волната програма, за която получи оценки от 5,4 и 5,8 за техническа стойност и от 5,5 до 5,8 за артистичност, нямаше кой да ги спре да стъпят на почетната стълбичка! И тук идва още по-невероятното всички специалисти определят Албена и Максим като безспорните новатори в танците на лед с най-добрата техника и трудност на програмата, която едва ли може да се повтори от друга двойка, а олимпийските шампиони Марина Анисина и Гуендал Пейзера ги сочат като носители на титлата от следващите игри!

Преди тези медали Денкова-Стависки стигнаха до небивалото 7-о място на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк сити. Може би успехите щяха да дойдат и много по-рано, ако нелеп инцидент преди 3 години при сблъскване на нашата двойка с конкуренти по време на тренировка на леда в Ница не я извади от строя за близо година. Многообещаващият дует бе на път да запише историческото 8-9-о място на световното първенство в Ница, когато американецът Питър Чернишев разряза с кънката си крака на Албена и двамата с Максим останаха извън леда почти през целия сезон. Физически Албена се оправи за около 3 месеца, но много по-продължително бе психическото є възстановяване, за да преодолее страха да се пързаля. Веднага след това с Максим решиха да атакуват челното класиране в Европа, макар да стартират като дебютанти. Двамата се представиха с програма, която така и не успяха да покажат на съдии и публика в Ница в оригиналния танц се превъплащават в розовата пантера Пинко и маймуната от “Книга за джунглата”.

Талантът в никакъв случай не стига този медал ни костваше убийствен, къртовски труд! Невероятно трудно е от последните места да скочиш в тройката за това трябва да се бориш всеки ден, всеки час. Най-важното е обаче, че успяхме да намерим своя облик, медалистите след знаменателните събития, споделя Албена.

Каквато и амбиция да вложиш в някаква идея, когато полетът на мечтите ти се блъска в мантинелата на единствената у нас ледена пързалка “Славия” и понякога тази в Зимния дворец на спорта трудно е да стигнеш много далеч. Затова българо-руската двойка Албена и Максим, чийто треньор бе знаменитият в близкото минало Алексей Горшков, предпочете да тренира сред най-добрите в Русия. Това бе единственият път за израстване да се сблъскваш с топфигуристите ежедневно, ежечасно.

В България ми харесва повече, обичам да си идвам тук, казва Максим. Та нали точно благодарение на България успях да стигна до този успех в Русия никога не бих могъл да се преборя с конкуренцията, да стана титуляр в националния отбор. Аз се чувствам българин.

И Албена предпочита да си е у дома, но си дава сметка, че тук не би могла да намери такива условия за подготовка добър лед за тренировка по 3-4-5 часа на ден. Тя искрено се надява сега спечелените медали в Швеция и в САЩ да предизвикат по-голям интерес към фигурното пързаляне у нас, да привлекат спонсорите и традициите да продължат. И колкото до самите Максим и Албена те продължават усърдно и нетрадиционно класираха се четвърти в скъпо платената верига Гран При след победа в Германия, трето място в Санкт Петербург, от което бяха недоволни (!), макар то да им донесе 30 000 евро, и четвърто място в Канада. И макар да ги определят като новото явление, новата вълна във фигурното пързаляне те диктуват вече модата в спорт с традиции, признават дори и руснаците ние (Тома Неверни!) продължаваме да се съмняваме дали пък скандалите със съдийството, разразили се по време на Зимните олимпийски игри в Солт Лейк сити, не помагат сега на нашите млади фигуристи да изплуват нагоре?!

Не мисля, казва Албена, това си беше игра на канадските и американските журналисти, които търсят сензации, за да си продават вестниците. Максим пък го отдава донякъде на новата система на съдийство, която се изпробва в момента и която той не одобрява напълно. Но изводите ще се направят след края на сезона. Наистина, арбитрите общуват помежду си, присъстват на тренировките и си създават донякъде субективно мнение за състезателите, обяснява Максим. Не са без значение и големите пари, навлезли в спорта, но и това само може да потвърди чистия прогрес на двойката ни, защото за нея едва ли има кой да заложи “под масата” допреди медала от Малмьо Албена и Максим стигаха до 4000 долара за класиранията си в десетката.

Голямата цел за танцовия ни дует сега отново си остават Олимпийските игри. До Торино 2006 обаче все още има много време не могат да пророкуват какво ще се случи след 3 години. Подхождат индивидуално към всеки старт. И са щастливи!

Здравка ЙОРДАНОВA